РАДИКАЛНА ПРОМЯНА

на данъчното и осигурително облагане

 

Този документ има следното съдържание:

 

1.        Кратък преглед на съществуващото данъчно и осигурително облагане и резултатите прилагането.

2.        Анализ на приходната част на държавния бюджет на Р България за 2008 година.

3.        Виждане за това, как може да се осигурят същите средства с промени на данъчното и осигурително облагане.

 

Известен е научен експеримент с шимпанзета, в който маймуната подава на човек предмет (непредставляващ ценност за нея), до който той не може да достигне - например дървено кубче. Не такъв е резултатът, ако човекът не може да достигне например банан.

Дори това за някой да прозвучи грубо и обидно, винаги трябва да се има предвид, че хората имат своите първични инстинкти за самосъхранение. Следователно, като се определят правилата на общественото устройтво следва да се отчита, че човек има чисто егоистична природа и е напълно нормално той най-напред да се стреми да осигури благополучие за себе си, за семейството и близките и чак тогава идва ред на съгражданите, сънародниците и т.н. докато се стигне до отношението по въпросите за бъдещето на човечеството. За съжаление това е реалността и тя инстинктивно се противопоставя на опитите за провокиране на съзнанието на хората в посока на поставяне на обществените интереси и тези на човечеството над личните. Такъв насилствен начин за налагане на обществено съзнание са диктатурите, чийто брой за щастие значително намаля в съвременния свят.

В условията на демократично управление важен елемент е отношението на отделния индивид към обществените интереси, което има изражение в склонността за плащане на данъци. Тази склонност се насърчава с кампании в медиите като в същото време системите на данъчно и осигурително облагане са сложни. Необходими са сравнително прости и неотменими правила, които да са ясни и приемливи от хората. От тази гледна точка е извършен следния анализ:

1.   Системите на данъчното и осигурителното облагане в нашата страна са отделени, но на практика всяка година към бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Здравното осигуряване се допълват средства от Републиканския бюджет, тъй като те не могат да покрият разходите с осъществените приходи. Умишлено е употребен термина осигурително облагане, защото то е задължително и направените вноски ще са осигурителни, единствено ако са по отделни сметки на вносителите и могат да се ползват единствено от вносителя. Щом плащането на средствата е задължително и те отиват в общи фондове по функционално предназначение и оттам се разпределят според възникналите необходимости, тогава следва да се определят като облагаеми суми.

Често се говори, че има схеми за източване на ДДС и неплащане на данъчни задължения и осигурителни вноски. Нека да разгледаме как действа съществуващата система на данъчно и осигурително облагане от гледна точка на субектите и взаимоотношения между тях възникнали въз основа на съществуващата система:

 

1.1.     Осигурителната система е дефинирана така, че и работодатели и работещи имат интерес от договаряне на заплащане на положения труд извън регламентираното в нормативната уредба. За най- често срещаната - трета категория труд общият размер на осигурителната вноска за 2008 година във фонд Държавно и обществено осигуряване е 26.5%, покриваща рисковете Инвалидност, старост и смърт, Общо заболяване и майчинство и Безработица. По Закона за допълнителното задължително пенсионно осигуряване вноската е в размер на 5%. За Здравно осигуряване следва да се заделят 6%. За Трудова злополука и професионална болест се дължат около 0.5% според естеството на труда и за фонд Гарантиране вземанията на работниците и служителите 0.5%. Тук не се вземат предвид разходите във връзка с осигуряване на безопасни условия на труд, осигуряване на работно облекло и други нормативно определени разходи.

1.1.1.       От гледна точка на работодателя за всеки 1000 лв. договорена заплата той следва да внесе като осигуровки по горе изброените поне 5 направления поне 385 лв. (38.5%), от които 235 лв. (23.5%) от свое име и за своя сметка и 150 лв. (15%) от името и за сметка на работещия. Това означава, че наетото лице струва на работодателя не 1000 лв., а 1 235 лв., които той следва да има предвид в своите месечни разходи за труд. Работната заплата на наетото лице, след удръжки за осигуровки става  850 лв. (1 000 лв. 150 лв.).

1.1.2.       От гледна точка на работещия - той е договорил 1 000 лв. брутна месечна работна заплата, от която за негова сметка за осигуровки се удържат 150 лв., т.е. сумата преди облагане с Данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) спада на 850 лв.

След всичко това средствата обикновено не достигат и осигурителните системи се финансират допълнително със средства от Републиканския бюджет.

 

Изводи:

-       Двете страни с оглед на това, че нямат пряк интерес от заделянето на тези суми за осигуровки (235 лв. от страна на работодателя и 150 лв. за работещия) имат точно обратния интерес да не обявяват доходите и да се споразумяват извън определените правила. А те нямат такъв интерес, защото разпределението на обществените средства не е прозрачно и има съмнения относно неговата целесъобразност и ефективност.

-       Недекларираните доходи са потенциал за корупционни практики.

-       Държавното управление не разполага с информация, която му е нужна, за да взема добри решения.

-       Недоволство у гражданите по отношение на общественото устройство, които с чисто егоистична цел приемат да дават подкупи.

-       Изразходване на трудов ресурс за включване в бизнес плановете на тази сложна система от начисляване, деклариране и внасяне на дължимите суми, както и дейностите по осъществяването и.

-       рискова среда за бизнеса, тъй като винаги съществува възможност наетите лица да се договорят и да сигнализират, че работодателят им плаща повече отколкото е записано по ведомост. Глобите са солидни и могат да доведат до фалит на предприятието. От друга страна има предпоставка от работодателя да се търси нерегламентиран контакт с контролните органи за намаляване до минимум на санкцията срещу заплащане.

 

1.2.     В този пункт е отредено мястото на преките данъци корпоративния данък (респективно данъка върху доходите на физическите лица) за фирмите и данъка върху доходите по отношение на работещите.

1.2.1.       За 2008 година данъчната ставка по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за юридическите лица (ЮЛ) е 10%, а за едноличните търговци (ЕТ) 15% по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Определени са различни ставки, тъй като собствениците на дялове или акции в ЮЛ се облагат с данък от 5% по ЗДДФЛ. Физическите лица (ФЛ), получили доходи като ЕТ или дивиденти от ЮЛ следва да начислят и да внесат  осигуровки в размер на 28% (17% ДОО, 5% ДЗПО и 6% ЗО). ЮЛ и ЕТ имат задължение да водят счетоводство според изискванията на едноименния закон и приложимите стандарти. Счетоводният финансов резултат в края на годината се преобразува за данъчни цели. Като се отворят приложениета на данъчните декларации за това преобразуване се вижда дълъг списък от увеличения и намаления, които следва да се имат предвид от данъчния субект при декларирането. На база резултатите от предходната година се изчисляват и размери на дължими авансови вноски за данъка.

1.2.1.1. По отношение на ЮЛ и доходите на техните собственици данъчното облагане е:

1.2.1.1.1.   Ако за улесняване на сравнение се приеме, че ЮЛ е еднолично и е регистрарало печалба, която след данъчно преобразуване е в размер на 10 000 лв., то следва да начисли и внесе в Републиканския бюджет 1000 лв. (10%).

1.2.1.1.2.   Ако общото събрание на това ЮЛ е гласувало цялата печалба да се изплати като дивидент на ФЛ, платецът на дохода начислява и внася в Републиканския бюджет еднократен данък в размер на 500 лв. (5%). Лицето получател на дохода следва да го декларира в годишната си данъчна декларация по ЗДДФЛ и да начисли и внесе 2 800 лв. (28%) осигуровки, намалени с платените авансови вноски.

Следователно общо данъците и осигуровките са в размер на 4 300 лв. (1 000 лв. + 500 лв. + 2 800 лв.)

 

1.2.1.2.  Ако ЕТ е регистрарал печалба, която след данъчно преобразуване е в размер на 10 000 лв. Съгласно ЗДДФЛ целият размер е печалба за собственика. Върху нея се начисляват и дължат 28% осигуровки в размер на 2 800 лв. След тяхното приспадане, върху 7 200 лв. (10 000 лв. 2 800 лв.) се начилява и дължи 15% данък върху доходите на физическите лица в размер на 1 080 лв. Общо данъците и осигуровките са в размер на 3 880 лв. (2 800 лв. + 1 080 лв.).

Очевидно при две предприятия с различни регистрации по Търговския закон (ТЗ) ЮЛ и ЕТ извършващи еднакви дейности при еднакви условия, в резултат на което регистрират еднакви данъчни печалби от по 10 000 лв., при спазване на установените норми за данъчно и осигурително облагане, ще платят съответно данъци и осигуровки в общи размери 4300 лв. за ЮЛ и  3880 лв. за ЕТ.

1.2.2.       В пункт 1.1.2 бяха разгледани начисленията на осигуровките върху договорена брутна месечна работна заплата за нает работник или служител от трета категория труд и се стигна до размер на сумата от 850 лв. преди начисляване на данък върху дохода на ФЛ 10%. Дължимият данък е 85 лв. и чистата сума за получаване става 765 лв. (850 лв. 85 лв.)

По-рано беше установено, че при договориран размер на брутна работна заплата от 1 000 лв. работодателят следва да има предвид в своя бизнес план разход за труд поне за 1 235 лв. Наетото лице получава чиста сума в размер на 765 лв. месечно. Следователно, ако в себестойността на произвежданото от предприятието са предвидени 1 235 лв. разходи за труд, то 470 лв. от тях са за данъци и осигуровки (по 235 лв. за работещ и 235 лв. за работодател). Данъчната и осигурителната тежест върху труда е 38% ( 470 / 1 235 ), като от  1 235 лв., заложени в бизнес плана на работодателя, от работещото лице се получават 765 лв.

 

Изводи:

-       За наетите лица данъкът върху доходите увеличава интереса от укриване на доходи в съглашателство с работодателя. Има определен размер на минималната работна заплата за страната. Има и установена стойност на жизнения минимум, но няма гарантиран минимум за гражданите, под който доходите не следва да се облагат (било то и с десет процентен данък).

-       За фирмите очевидно от чисто финансова гледна точка по-изгодната форма на регистрация на предприятие е като ЕТ. При търговските дружества отговорността е ограничена и това е една изтъквана причина по-често да се регистрират ЕООД. Когато търговското дружество е регистрирало печалба и за текущата финансова година собственитеците са ползвали парични негови средства за лични цели, тогава  при проверка на касовата наличност ще се разбере, че тя е по-малка от счетоводно регистрираната. Това ще е така, ако дружеството не е сключило договори за дадени парични заеми в размери, съизмерими с натрупаната печалба. Ако те са уговорени като безлихвени, тогава има основание да се счита, че в голямата си част те са фиктивни и могат да послужат при заемополучателите, като прикриване на произхода на пари, придобити от престъпна дейност. Това е форма на получаване на парични средства от собствениците на дружества без заплащане на дължимите данъци и осигуровки върху доходите от дивиденти.

Начин за намаляване на облагаемата печалба на търговското дружество е чрез придобиване на фактури за недействителни сделки, елемент от така наречените вериги за източване на ДДС.

Всичко, освен различието между касовата наличност и счетоводните стойности за нея е много трудно за доказване. Дори и това става сложно, когато набързо се представи договор за даден заем в размер на липсващата сума. Тогава следва да се търси и доказва дали получателят на заема действително го е получил и дали той пък не го е предоставил на трети лица и т.н.

1.3.     Темата за данъка върху добавената стойност е много интересна. До 01.04.1994 година беше в сила така нареченият данък върху оборота. Той е такъв, само по форма, защото се отнася само за продажбите на дребно в търговските обекти. По съдържание той е данък върху добавената стойност, тъй като неговата стойност е измерител на брутния вътрешен продукт (БВП) общата пазарна стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление за една година.

1.3.1.       До 01.04.1994 г. предприятията следваше да начисляват данък само когато извършват продажби на крайни клиенти. След въвеждането влизане в сила на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) регистрираните лица по него начисляват данък по всички сделки за продажби и ползват право на приспадане на начислен към тях данък по сделки, определени като облагаеми. Предоставената възможност за ползване на данъчен кредит в съчетание с безконтролните на практика продажби без издаване на документ, създават благоприятна почва за търговия на ДДС. Как става това?

Крайните клиенти нямат пряк интерес да изискват документ за всяка продажба. Не може да е възпираща мярка глобата за невзета касова бележка от търговския обект, тъй като не може да се осигури непрекъснат контрол на този процес. Търговците на дребно също нямат интерес да издават документи, тъй като от една страна ще натрупат обороти и ако не са регистрирани, то ще трябва да се регистрират по ЗДДС и да плащат повече данъци. От друга страна трябва да осигурят средства за плащане на работни заплати за реални размери, които са над обявените (вижте пункт 1.1). От трета страна по тази начин се избягва внасяне на данък върху доходите и осигуровки за собствениците.

Ако получаваха документ за всяка покупка от своите доставчици, тогава в счетоводството на търговците на дребно ще има големи количества стоки на склад, а те ще са продадени без документи и фактически няма да ги има. Тогава на помощ идва съглашателството с търговците на едро, които също имат своите причини да не издават документи за продажбите. Поради съществуващата конкуренция в обичайната търговска практика пътят на стоките е: производител (вносител), търговец на едро, търговец на дребно и клиент. Поради големите обеми на дейността и за да могат и по-лесно да осъществяват контрол върху нея производителите (вносителите) издават документи за голяма част от продажбите. В счетоводствата на търговците на едро и производителите (вносителите) остават записани количества за стоките, за които не е издаден документ по продажбите. Трябва да се отбележи, че в голяма степен при тези продажби има включен ДДС, доближаващ се до размера на начисления данък.

Въпреки продажбите без документи и споразуменията с наетия персонал, в счетоводствата на фирмите се реализират печалби. Стремежът е дължимите данъци и осигуровки да се сведат почти до нула. Тук в услуга се появяват така наречените вериги занимаващи се с търговия на ДДС.

Следователно, от една страна има фирми с излишни стокови количества по документи, а от друга фирми, които имат необходимост от документи за разходи. За излишъците се издават формално редовни фактури, за цигари например, и след като преминат през няколко фирми накрая се трансформират по документи в стоки или услуги според нуждите на клиента, например строително монтажни работи. Ако с продажби на цигари без документи са получени 100 000 лв. облагаема основа и 20 000 лв. ДДС, тогава при фактурирането на тези стоки към услужлива фирма във фактурата се начислява ДДС в размер на 20 000 лв., но се плащат 10 000 лв. Това лесно става като по сметка се плати пълната сума в размер на  20 000 лв. и се след като се изтеглят в брой половината се връщат на ръка на наредителя на плащането. Като резултат издателят на фактурата получава общо 30 000 лв. (20 000 лв., получени при продажбата без издаване на документи и 10 000 лв. от продажбата на документа), а внася в бюджета 20 000 лв. По този начин счетоводните данни се превеждат в съответствие с реално наличните количества и наред с това се реализира необложен доход в размер на 10 000 лв. Останалите 10 000 лв. от продажбите на документи се разпределят между фирмите по веригата, при които с неаналитично водене на счетоводствата трансформират стоките от един вид на входа в друг вид на изхода, като се получат стоки или услуги, коренно различни и съобразени с изискванията на крайните получатели крайно нуждаещи се фирми от документи за разходи. Последните получават документите, като плащат само ДДС по тях и то в пълен размер, защото интересът им е в това - собствениците да получат сумата в размер на облагаемата основа от 100 000 лв. от касите на дружествата. По този начин те получават дивидент в този размер, без да се плати нито стотинка данък и осигуровки за това. Това е начин, по който служители от държавни и обществени организации могат да получават суми във връзка с нерегламентирани взаимоотношения по обществени поръчки, а именно като получат парични средства чрез осребряване на документи за несъществуващи стоки или услуги.

1.3.2.       Наетите по трудов договор с нетната си месечна заплата от  765 лв. при покупките, независимо дали със или без издаден документ за това, плащат ДДС в размер на 20%. Върху тази заплата данъкът върху добавената стойност е 127.50 лв. Следователно потребеното е на чиста стойност от 637.50 лв. (765 лв. - 127.50 лв.). Резултатът е, че от 1 235 лв. предвидени в бизнес плана на работодателя 597.50 лв. или 48.38% са за данъци и осигуровки (без да се отчитат другите съществуващи данъци и такси). Това е общият минимален размер на облагането на доходите в нашата страна за 2008 година.

 

Изводи:

-       Натрупване на големи суми от недекларирани доходи, които генерират предпоставки за корупционни практики.

-       Търсенето на начини за изпиране на необложените с данъци пари предполага влагането им строителство. Следва ръст на заплащането в този сектор, защото по-лесно се разходват лесни (крадени) пари. Това привлича трудов ресурс в този сектор, привлечен от другите отрасли, и води до недостиг на работна сила в тях, тъй като не могат да осигурят конкурентно заплащане. От друга страна се повишават цените на недвижимите имоти и оттам на наемите, като установена практика в тези отношения е да се издават документи само за малка част от получените суми. Наемателите на търговски площи освен посочените вече, имат още една причина да не регистрират реалните си обороти, като и да купуват разходооправдателни документи.

-       От наглед наличие на правила, на практика в обществото царят законите на джунглата.

 

2.   В този пункт се обобщават приходните части на Държавния бюджет на Р България, бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2008 година. По-долу са записани данни от цитираните бюджети по години, както следва :

                                                        Таблица 2 / 1

Показател

2005 г., хил.лв.

2006 г., хил.лв.

2007 г., хил.лв.

2008 г., хил.лв.

1

ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

8 803 823.10

66%

10 736 037.60

70%

12 716 624.50

71%

16 741 302.00

75%

2

ДДС

4 235 000.00

48%

5 509 462.90

51%

6 301 000.00

50%

8 190 000.00

49%

3

Акцизи

1 946 799.80

22%

2 582 232.00

24%

3 172 740.00

25%

3 797 700.00

23%

4

Мита

2 400 982.00

27%

357 700.00

3%

240 176.00

2%

195 000.00

1%

5

ОСТАНАЛИ ИЗТОЧНИЦИ, 1 - ( 2 + 3 + 4 )

221 041.30

3% 

2 286 642.70

21% 

3 002 708.50

24% 

4 558 602.00

27% 

6

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, в т.ч.

4 617 823.29

34%

4 587 734.34

30%

5 177 698.12

29%

5 516 611.10

25%

7

ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ ДОО

3 311 507.20

72%

2 992 001.70

65%

3 363 439.80

65%

3 756 638.90

68%

8

ВНОСКИ ДЗПО

256 969.90

6%

436 034.88

10%

492 907.04

10%

620 428.92

11%

9

ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ

930 000.00

20%

1 040 000.00

23%

1 185 936.00

23%

967 561.00

18%

10

ТЗПБ и ГВРС

119 346.18

3%

119 697.76

3%

135 415.28

3%

171 982.27

3%

11

ОБЩО данъчни и осигурителни приходи ( 1 + 6 )

13 421 646.39

100%

15 323 771.94

100%

17 894 322.62

100%

22 257 913.10

100%

12

ОБЩО данъчни и осигурителни приходи без т.т.2, 3 и 4, ( 5 + 6)

4 838 864.59

36%

6 874 377.04

45%

8 180 406.62

46%

10 075 213.10

45%

 

На ред 12 от горната таблица са изчислени по години сумите от данъчните и осигурителни приходи на трите бюджета, намалени с приходите от ДДС, акцизи и мита. За  2008 година сумата е в размер на 10.075 млрд. лв. и съставлява 45% от общия размер на предвидените данъчни и осигурителни приходи. От таблицата е видно, че през последните три години делът на приходите от ДДС, акцизи и мита е спаднал от 64% (100% - 36%) на около 55% (100% - 55%), което се дължи на увеличението на данъчните приходи от останали източници (ред 5).

 

3.   Осигуряване на същите средства може да се осъществи с промени на данъчното и осигурително облагане, като се извърши съобразяване с егоистичната природа на човека, като се извършат следните радикални промени:

3.1.     По отношение на Данъка върху добавената стойност.

Той може да остане основен източник на приходи в бюджета, но като се начислява само при продажби на крайни клиенти. Всички физически и юридически лица, които имат регистрирани търговски обекти трябва да са задължително регистрирани по ЗДДС. Тъй като с въвеждане на реално семейно подоходно облагане, което ще се разгледа по-късно, се предвижда всеки краен клиент да има пряк интерес да изисква документ при покупката, тогава няма как да остават наличности по документи, които да са обект на препродажба, както беше обяснено в пункт 1.3.1. Фирмите, които нямат регистрирани търговски обекти не следва да начисляват ДДС по продажби към други фирми. Това изключва ползване на данъчен кредит по ЗДДС. Като се вземе предвид развитието на комуникационните услуги, тогава може да се въведе изискване за регистриране на продажбите от всички фирми в реално време или най-малкото ежедневно по електронен път в НАП. Така ще се ограничи възможността за съставяне на документи с минала дата.

3.2.     По отношение на митата и акцизите.

Режимът следва да остане същия и да осигурява постъпления в приходната част на бюджета според съществуващата нормативна уредба.

3.3.     Остава въпросът: Как да се гарантират постъпленията в трите бюджета в размер на 10.075 млрд.лв., която включва: данъчните приходи, намалени с приходите от ДДС, мита и акцизи; социалните, здравноосигурителните и вноските за фондове ТЗПБ и ГВРС?

Приходите и разходите на осигурителните фондове са устроени на основата на принципа на солидарност. Няма пряка заинтересованост да се внасят осигуровки, освен по фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за който ако се погледне една лична партида и се съпостави с не с бъдещите, а с днешните разходи за издръжка ще се открие неговата съмнителна целесъобразност.

По обяснените в пункт 1.1 причини осигуровките са трудно събираеми. За гарантиране на постъпления в бюджета в общ размер на 10.075 млрд.лв. може да се въведe Данък върху оборота (ДО), който да се прилага върху доходите на физическите лица и приходите от продажби, реализирани от юридическите лица и еднолични търговци.

Като се използват данни от НСИ и заложените облагаеми с осигуровки доходи се получава приблизителна предпазлива оценка за реализираните обороти по години, в т.ч. за 2008 година. В таблицата по-долу са изчислени приложимите ставки за ДО по години, с които могат да се осигурят заложените в приходната част бюджети, както следва:

                                   Таблица 3.3 / 1

Отрасъл

Обороти по години, хил. лв.

2005

2006

2007

2008

1

Промишленост

35 260 000

43 054 000

51 108 000

57 219 000

2

Строителство

7 919 000

10 810 000

15 206 000

16 427 000

3

Селско стопанство

6 563 500

6 789 000

6 483 300

8 738 100

4

Горско стопанство

929 600

960 900

908 850

972 950

5

Транспорт

2 024 105

1 950 920

2 054 897

1 184 754

6

Търговия

54 757 000

65 431 000

73 165 000

86 899 000

7

Внос

28 687 600

36 142 400

42 756 900

49 548 500

8

Доходи на наети лица и самоосигуряващи

8 565 663.46

8 720 697.51

9 858 140.79

12 408 578.44

9

ОБЩО, хил.лв.

144 706 468.46

173 858 917.01

201 541 087.79

233 397 882.14

10

ОБЩО данъчни и осигурителни приходи от Таблица 2/1, хил.лв.

4 838 864.59

6 874 377.04

8 180 406.62

10 075 213.10

11

Ставка за ДО, (10 / 9)

3.34%

3.95%

4.06%

4.32%

 

Тъй като данните за 2007 г. в Статистическите справочници на НСИ, издадени през 2008 година и 2009 година не съвпадат, в горната таблица са посочени и използвани данните, публикувани в справочника от 2009 година. В справочника данните за сектори Горско стопанство и Транспорт не съдържат стойност на отчетените продажби и посочените стойности са записани по предпазлива оценка на автора.

Оказва се, че общата приходна част на бюджетите за 2008 година в размер на 10.075 млрд. лв. би било възможно да се осигури, ако приходите на фирмите и физическите лица са били обложени с Данък върху оборота   (ДО) със ставка  4.32%, вместо действащите Данък върху доходите на физическите лица, Корпоративен данък, осигурителни вноски за: Държавно обществено осигуряване, в т.ч. Безработица, Допълнително задължително пенсионно осигуряване, Здравно осигуряване Трудова злополука и професионална болест и Гарантиране вземанията на работниците и служителите. Само прочитането на този списък дава представа за съществуващата сложност и трудоемкост на действащото данъчно и осигурително облагане. Следва да се има предвид, че поради невключени данни в ползвания Статистически справочник от 2009 г., например за реализирани приходи от продажби на едро и други посреднически сделки, тази оценка се оказва доста предпазлива, т.е. очакванията са общите обороти на всички физически лица и фирми да са значително по-високи. При включване на тези и други неотчетени обороти  би се получил още по-впечатляващ (по-нисък) резултат за възможната ставка на ДО, чрез прилагането на която може да се гарантира общата приходна част на бюджетите за 2008 година в размер на 10.075 млрд. лв. Отново с цел предпазливост е удачно да се предвиди по-висока ставка на ДО от изчислената, например 5%.

Логично следва въпроса как да се прилага този данък по отношение на приходите на фирмите и физическите лица? Отговор се дава в следните два пункта:

3.3.1.       По отношение на фирмите Данък върху оборота със ставка 5% следва да се прилага за оборотите от начислените продажби върху облагаемата основа по ЗДДС. Следва да се има предвид, че по продажби между фирми данъчната ставка по ЗДДС трябва да е 0%. По отношение на данъчното облагане и с цел прилагане на мерки срещу изпиране на пари трябва фирмите да имат пряк интерес от изискване на документи от своите доставчици. Затова следва да има данък върху неинвестираните излишъци, които се образуват като разлика между общия размер на начислените облагаеми основи по смисъла на ЗДДС (в т.ч. даренията) и разходи, независимо от тяхното естество, начин и време на плащане. Ставката по този данък следва да е например в размер на 30%.

За разход следва да се признават и дългосрочните финансови и капиталови разходи, като срочни депозити в банки за повече от една година и покупката на дялове и акции на търговски дружества.

Когато извършените разходи са със средства от получени кредити, тогава те не следва да се считат за такива по отношение на данъчното облагане. За разходи, които са частично финансирани с получени кредити не следва да се признава за разход частта до това финансиране.

Счетоводството следва да се води по досегашния ред, определен с едноименния закон и приложимите стандарти за определяне на реалното икономическо състояние на фирмите и въз основа на анализ на минали събития да се  вземат добри икономически решения.

Например, ако една фирма отчита годишна печалба от 10 000 лв. за периода е прилагала образуване на цените на предлаганите стоки или услуги, като при отчетени всички разходи е заложена печалба в размер на 5% от продажната цена. При тези условия годишният оборот на фирмата ще е 200 000 лв.

При условие, че годишните разходи за труд са около 25% (50 000 лв.), това съответства на обща стойност договорени брутни годишни работни заплати в размер на 40 485.83 лв., тъй като работодателят дължи осигуровки в размер на 9514.17 лв. (40 485.83 лв.*23.5%, пункт 1.1.1) от свое име и за своя сметка. Осигуровките, удържани от наетите по трудов договор върху годишните работни заплати в размер на 40485.83 лв., ще са в размер на 6 072.87 лв. (40 485.83 лв.*15%, пункт 1.1.2).  Отделно фирмата трябва да начисли корпоративен данък върху реализираната печалба в размер на 1 000 лв. ( 10 000 лв. * 10% ). При тези условия общото задължение за данъци и осигуровки за предприятието е в размер на 10 514.17 лв. (9 514.17 лв. + 1 000 лв.).  Оставащата печалба след данъчно облагане е в размер на 9 000 лв. (10 000 лв. - 1 000 лв.). 

Накратко, от годишен оборот 200 000 лв. заплатите на наетите по трудови договори, намалени с осигуровките са в размер на 34 412.96 лв. (40 485.83 лв. - 6 072.87 лв.). За осигуровки от работодателя и от работещите се дължат 15587.04 лв. (9 514.17 лв. + 6 072.87 лв.).  Корпоративния данък е 1 000 лв. Или за данъци и осигуровки се плащат общо 16 587.04 лв. (15 587.04 лв. + 1 000 лв.). Остава чиста печалба във фирмата в размер на 9 000 лв.

Какво би било задължението при предлаганото изменение с прилагане само на Данък върху оборота и данък върху неинвестирания излишък в края на годината?

При същия годишен оборот от 200 000 лв. и при ставка от 5%, данъкът върху оборота ще е в размер на 10 000 лв. В този случай може да се очаква, че печалбата за годината ще е с много по-ниски стойности, защото при предлаганите промени е налице пряк интерес от инвестирането и в активи. Това по същество е голяма данъчно облекчение за предприятията и вероятно те ще възползват от него с пълна сила. Съпоставката със съществуващия режим на данъчното и осигурително облагане от 16 587.04 лв., показва, че има намаление на данъчната тежест с 6 587.04 лв.

Дори фирмата да остане с неинвестиран излишък в размер на 10 000 лв., то върху него при ставка от 30% се дължи данък от 3 000 лв. и тогава общата данъчна тежест за фирмата ще е 13 000 лв., т.е. пак ще е налице намаление в размер на 3 587.04 лв.

3.3.2.       За физическите лица важна стъпка е въвеждане на реално семейно подоходно облагане, като саморегулираща система за осъществяване на контрол върху легитимността на доходите, основана на егоистичната природа на човека и по силата на която той се стреми най-напред да уреди благополучие за себе си и семейството. За семейство следва да се считат лицата, които имат сключен граждански брак и техните деца. Разходите за децата при несемейните двойки от гледна точка данъчното облагане следва да се признават при родителя, с който живеят.

За приход в семейството се считат всички получени суми по смисъла на сега действащия ДДФЛ, в т.ч. дивиденти от акции и дялове в търговски дружества. Вместо сложната система на данъчни и осигурителни вноски, описани в пункт 1, бюджетните приходи ще могат да се осигурят с 5% данък върху оборота, който следва да се удържа и внася от платеца на дохода. Така например за едно наето или получило дивидент лице в размер на 1 000 лв. платецът на дохода следва да внесе 50 лв. данък върху оборота. Лицето получава легитимен доход от 950 лв.

Всички платени покупки от семейството, с изключение на извършените със средства по получени кредити, следва да се отчитат за разходи. В съвременния свят не е толкова трудно да се уреди за всяка покупка да се издава поименен документ, доказващ извършения разход. За получен доход, в т.ч. дарение и за извършен разход следва се считат единствено платените такива.

Ежегодно семействата подават годишни данъчни декларации, в които се записват получените доходи, кредити и платените разходи. Както за фирмите, така и за физическите лица следва да има данък върху неинвестирания излишък в края на годината. Ставката може също да е в размер на 30%, както при фирмите. И при физическите лица за разходи следва да се признават и такива, като срочни депозити в банки за повече от една година и покупката на дялове и акции на търговски дружества.

При брутен месечен доход на наето лице по трудов договор от 1 000 лв. по действащото данъчно и осигурително облагане в пункт 1.2.2 беше изчислено, че общо за осигуровки и данък се дължи сума в размер на 235 лв., която е 23.5% от брутната заплата.

При аналогично прилагане, както при фирмите само на Данък върху оборота и данък върху печалбата за неинвестирания излишък в края на годината, дължимият данък ще е основно поради ставката от 5% за ДО, т.е. 50 лв. месечно. Тъй като предлаганото данъчно регулиране стимулира изцяло потреблението и инвестициите, тогава неинвестирани излишъци в края на годината почти няма да има.

Предлаганото семейно подоходно облагане обуславя пряката заинтересованост от получаване на документи за всяка покупка и е предпоставка за легализиране на оборотите на фирмите, както и на доходите от работни заплати.

 

Възможни проблеми:

-       Съществува възможност от фирмите да се закупуват стоки без ДДС, които са за лично потребление и да остават като стокова наличност по в счетоводствата им, които след това само по документи (фиктивно) да се продават към фирми, за да влезат в техните разходи за обичайна дейност, с цел намаляване на дължимия данък върху печалбата. Възпираща мярка може да е по-ниска ставка за този данък в съчетание със значителни санкции при установяване на такива нарушения.

-       Не е изключено да се появят фирми с кратък срок на съществуване, които да са посредници, с цел фиктивно  документиране на продажби с висока надценка и от това да акумулират големи суми за Данък върху неинвестирания излишък. Плащането на този данък може да се избегне, чрез продажба на предприятието на трети лица, ведно с данъчното задължение и от които то не може да бъде събрано, както и размиване на отговорността за съхранение на счетоводните документи. Възможно противодействие на това е чрез програмиран анализ на електронните данни за реализираните продажби от фирмите своевременно да се реагира при наличие на предпоставки за укриване на данъчни задължения.

 

Положителен ефект:

-       Увеличаване на обхвата на събираемостта и установяване на равнопоставеност на данъчните субекти.

-       Ограничаване на търговията с неистински документи с цел ползване на данъчен кредит по ЗДДС и намаляване на корпоративния данък по ЗКПО.

-       Приходите от продажби са най-лесния начин на контрол и оттам въз основа на получената достоверна информация да се правят анализи, които да са основа за по-точни икономически прогнози за бъдещето.

-       Прилагането на семейно подоходно облагане стимулира увеличаване раждаемостта и е ефективен начин за преодоляване на демографския срив.

-       Премахване на сложното и трудоемко данъчно преобразуване на счетоводната печалба. Опростяване на декларирането на данъчните задължения.

-       Легализиране на доходите, породено от прекия интерес.

-       Стимулиране на потреблението и инвестициите, което е предпоставка за икономически растеж.

-       Излизане на оборотите на светло и създаване на добра информационна обезпеченост на правителството, което е предпоставка за вземане на правилни управленски решения.

 

С благодарност за търпението,

Петко Тодоров